Материал на Борислав Петров и Владимир Гатев, публикуван в списание Auto Motor und Sport България
Повече от 15 години изминаха, откакто рали „Албена” напусна Северното Черноморие и Сливенския Балкан. Голяма част от феновете на спорта още не могат да простят на покойния Янакиев тази промяна. Тя обаче бе неизбежна! Също толкова неизбежна, колкото и цялостната реорганизация на настоящото рали „България”.
Рали „Албена“ („Златни пясъци“, „Златни“, „Албена – Златни пясъци – Сливен“) е катализатор за развитието на българския автомобилен спорт. Дълги години най-голямото българско състезание е било прозорец за пилоти, навигатори и организатори към възможността да се запознаят с най-новите тенденции, с най-новите рали автомобили или да се борят рамо до рамо с най-силните европейски пилоти. Легенди като Хенри Тойвонен, Валтер Рьол, Райнер Алтенхаймер и много други са стартирали от морския бряг към Балкана, защото българското рали е било сериозен фактор сред елитните европейски надпревари. И това не е случайно – то въвежда някои от основните елементи на модерния рали спорт – например общия сервизен парк и суперспециалните етапи.
Хиляди фенове са закърмени с магията на автомобилните спортове точно по завоите на рали „Албена“, а състезанието бе символ на емоции, които трудно може да си представим в днешно време. Това е причината всеки да има своя версия и свое обяснение за шокиращото решение от есента на 2001-а година надпреварата да смени кардинално своята концепция, център и трасе.
Многократно председателят на Българската федерация по автомобилен спорт Георги Янакиев повтаряше, че рали „Албена“ има всички качества да стане кръг от Световния рали шампионат. А какво по-голямо потвърждение на тази теория от посещението на президента на ФИА Макс Мозли в България през 1992 година и обещаващите оценки, идващи от площад „Конкорд“ в Париж? Когато новините са добри обаче, е много лесно да загубиш ритъм и да не търсиш подобрение на действащия модел. А той работеше безотказно дълги години! Рали „Албена” тръгваше от морето към Шумен, използваше страхотните трасета на Сливен, след което поемаше в обратна посока. Някак неусетно обаче организаторите пропуснаха съществените промени в концепцията на рали спорта, които започваха да се зараждат във втората половина на 90-те години.
Първия сигнал, че нещата за България не се развиват както трябва, идва през 1999-а година, когато финландският наблюдател на ФИА Ерки Воупала съсича коефициента на рали „Хеброс“ и му отнема пет от десетте звезди. През 2001-а година именно Воупала, известен като един от най-стриктните наблюдатели по това време, е изпратен отново у нас, за да оценява „Албена“. Неговите бележки отново не са положителни. Огромният авторитет на Георги Янакиев обаче спасява българската надпревара. Коефициентът от 20 звезди е непроменен и рали „Албена” запазва мястото си в европейския шампионат. Но при едно-единствено условие – радикална промяна в маршрута и приближаване максимално до новите изисквания на ФИА.
Схемата Албена – Шумен – Сливен – Албена изведнъж става неприложима. ФИА въвежда постепенно изискванията за единствен сервизен парк, забрана за каране на един етап в двете посоки в рамките на един ден и много други, но българските организатори са безвъзвратно закъснели.
А проблемите не са един или два. Един от най-големите недостатъци в стария вариант на рали „Албена“ е връзката между зоните в Шумен и Сливен. Върбишкият проход неведнъж е решавал изхода на състезанията, но няма алтернатива. Неговите характеристики, които го правят перфектен за рали състезания – тесен габарит и голяма денивелация, го вадят от приоритетните пътища за поддръжка от страна на държавата заради липсата на трафик и неговото състояние бързо се влошава до невъзможност да се ползва. Големите преходи и сравнително късите отсечки също правят стария вариант труден за положителна оценка.
Постоянното местене на сервизите между Албена, Шумен и Сливен затрудняват максимално логистичното осигуряване на ралито. В модерния рали спорт една от основните атракции е общият сервизен парк – зона за забавления за публиката и възможност за спонсорите да представят по атрактивен начин своите продукти. А тук рали „Албена“ изостава драстично от модерните европейски състезания.
Свидетели на събитията през есента на 2001-а година твърдят, че нови трасета в близост до центъра на състезанието около Албена и Варна са търсени, но не са открити. Странен факт с оглед това, че 17 години по-късно ралито се завръща в региона с изцяло ново трасе и отсечки, които в голямата си част не са ползвани в миналото. Запознати местни специалисти отбелязват, че има достатъчно пътища, които също могат да послужат успешно, но при условие, че бъдат ремонтирани.
Дали зад радикалната промяна в местоположението на състезанието през 2001 г. стоят и други фактори, може само да се спекулира. Немалка част от феновете така и не простиха на Георги Янакиев за кардиналното решение и продължават да твърдят, че то е продиктувано само и единствено от негови лични интереси, свързани с построяването на хотела му в Боровец няколко години след преместването на състезанието от морето в Рила планина. Не ги омилостиви и фактът, че благодарение на Янакиев и на огромния му авторитет елитът на рали спорта пристигна в България, когато през 2010-а година седмият кръг от WRC стартира от родния му Самоков.
Фактите обаче са категорични – рали „Албена“ няма как да съществува в предишния си вид. Въпреки това състезанието има потенциал да се развива, а спорът за това къде трябва да бъде е несъстоятелен. Вече няма коефициенти, а за да може едно рали да приеме кръг от силен шампионат, то трябва да бъде много добре организирано, много добре промотирано и с идея за развитие, далеч надхвърляща едногодишния цикъл, масово практикуван от родните организатори.
Отсечки има във всички краища на България, а страната ни не е толкова голяма, че феновете да не могат да пропътуват разстоянието до тях. Въпросът е обаче дали има подготвени организатори, които да извървят отново пътя до силните европейски шампионати и да убедят промоутърите, че дестинация България не е обречена кауза.
При всички положения обаче рали „Албена“ ще остане в спомените като състезанието, което направи българския рали спорт значим и създаде аудиторията на моторните спортове в България. Възможности за развитие не липсват – въпрос единствено на усилия, идеи и много работа е България да си върне мястото в Европейския рали шампионат.